Пептидите - извор на дълголетие

Развитието на пептидите преживява безпрецедентен бум и лекарите говорят за настъпването на „пептидна ера“. Днес на световния пазар са представени повече от 60 пептидни биорегулатори, а почти 20% от тях са разработени и патентовани в Русия. Пептидната биотехнология, родена преди малко повече от 50 години, започна да се развива бързо едва през последните 20 години. Основната научна задача в края на миналия век беше декодирането на човешкия геном. Последва изучаването на протеома - съвкупността на всички протеини в нашето тяло. Пептидите са фрагменти от белтъци, състоящи се от аминокиселинни остатъци, които действат като сигнални молекули в тялото и осигуряващи основните вътреклетъчни комуникации. Пептидите са универсални биорегулатори, които контролират повечето биохимични процеси в организма.
Дългогодишните научни изследвания на Петербургския институт по биорегулация и геронтология разкриха основните важни ефекти на пептидните биорегулатори върху организма.
1. Предимството на пептидите пред други видове лекарства е, че те са безопасни и нямат странични ефекти.
2. Те имат тъканна специфичност. Пептидите, изолирани от чернодробната тъкан, ще активират синтеза на протеини точно в чернодробните клетки, без да влияят на метаболизма на други тъкани. Т.е. използването им е целенасочено, за регулиране работата на точно определени тъкани и органи.
3. Важна характеристика на пептидните препарати е, че те работят на нивото на саморегулация на определена клетка. Предозиране не е възможно, излишните пептиди просто ще се разградят на аминокиселини.
4. Пептидните молекули не са хормони и те не задействат механизма за отрицателна обратна връзка, който е в основата на деактивирането на функцията на ендокринни жлези, което се получава при използването на синтетични хормонални препарати.
5. Ефектът от биорегулатора може да бъде насочен както към усилване, така и към отслабване на регулираната функция на орган и тъкан. Например, пептидът на щитовидната тъкан е ефективен в случай на хипо- и хипертиреоидизъм, а пептидът на епифизната жлеза чрез възстановяване на механизмите за адаптация на стреса може да нормализира имунната система както при имунодефицит, така и при автоимунен процес.
6. Пептидните биорегулатори са напълно съвместими помежду си и с други биорегулатори и лекарства.

Според клиничните проучвания на пептидни продукти при различни видове патологии, проведени от специалистите ни през 2017 г., ефективността им е отбелязана при заболявания като:
-церебрална атеросклероза,
-автоимунен тиреоидит,
-дегенеративни промени в ставите и гръбначния стълб,
-имунодефицит,
-менструална и репродуктивна функция,
-захарен диабет тип 2.
Между ноември 2009г. и септември 2017г. над 307000 души са получавали пептиди, на възраст от 37 до 68 години, за период от 90 до 120 дни. Получените данни показват висока клинична ефективност, безопасност и ефективност при употреба, както с цел превенция, така и за коригиране на нарушения, възникващи в организма при различни видове патологии и стареене.

Голям интерес към пептидните биорегулатори проявяват лекари - практици. Индивидуалният подбор на пептидни биорегулатори дава възможност за ефективна превенция, лечение на различни заболявания и значително подобрява качеството на живот на пациента.

В момента геронтолозите работят по нов подход за лечение на сериозни заболявания, свързани с възрастта, като например Алцхаймер. Това заболяване не е напълно ясно. На първия етап пациентът няма и най-малките външни признаци на заболяването, докато "катастрофата" вече се появява в мозъка. Започва процесът на натрупване на амилоидни плаки и деформиран тау- протеин, който впоследствие буквално "удушава" мозъчните клетки - невроните. Разбира се, съсиреци от амилоидна плака, могат да бъдат открити при много хора след 40-годишна възраст, но далеч не всички развиват болестта на Алцхаймер, затова ранната диагноза на заболяването е важно. На третия етап се появява деменция или слабоумие - най-тежкото нарушение на мозъка. Човек вече не помни кой е (въпреки че са възможни отделни „просветления“), не разпознава близките си. В момента лекарство, което може да спре разграждането на невроните няма. Но науката не стои неподвижна. Руските учени стигнаха до извода, че е възможно да се защитят мозъчните клетки, които са насочени към протеинови плаки, запушващи тези клетки с пептиди. Пептидите предотвратяват прилепването на плаките към невроните. Засега тези изследвания са с експериментален характер. Заболяването се характеризира с постепенно разграждане на нервните клетки, които произвеждат допамин, необходим за нормалното функциониране на мускулите и скелетните мускули. Способността да влияе върху активността на DJ-1 гена може да помогне на пациентите и да потисне развитието на болестта.
В същото време руски учени от Института по физиология на Павлов в Колтуши откриха, че някои пептиди са в състояние да блокират гените на болестта на Паркинсон. По време на предклинични опити върху лабораторни мишки, има подобрение на поведенческите реакции и възстановяване на биохимичните параметри: значително намаляване на подвижните дисфункции, запазването на допаминергичните неврони и високо ниво на допамин в мозъка.

Иновативните разработки на Санкт Петербургския институт по биорегулация и геронтология ни помагат в това. През 2020г. нашата компания ще пусне нова линия от 28 пептидни препарата от ново поколение.